"Honour Badge" Sofia Okrug BSFS.

[CtahhR]

Here is the Honour Badge 1st Class of the Sofia Okrug branch of the Bulgarian Union Of Physical Culture And Sport.

It is made of brass and each of the Olympic Rings are coloured.

[CtahhR]

Awarded to Trajan Hristov Kazakev, Chairman of the Bulgarian Federation Of Table Tennis on 13th June 1984 (The year of the Olympics before Table Tennis became an Olympic sport).

Here is an article I have found on him helping explain why he was deserving of the 1st Class Honour Badge.

"Почти 20 години отговорен секретар на БФТМ. Преди една година партията му го бе пратила да оправя бардака и безобразията във федерацията. Това съм го чувал многократно от устата на самия секретар, произнасяно с особена гордост. След като Партията дари родния тенис на маса с такъв оправяч е логично да попитаме защо Партията не запази това съкровище за себе си, за да оправя нейните бардаци, които в никакъв случай не бяха по-малки от тези в спорта? А по-малкият бардак си беше отражение на по-големия такъв партиен.
Точно преди година спечелих международен юношески турнир в Берлин. Преодоляна бе психологическата бариера, че и българи могат да побеждават в един все още толкова малко познат спорт у нас и да си мерят силите с много по-напреднали нации. Не само Казаков, просто малцина хора успяха да забележат този радостен факт. За това трябваше да бъдеш или много интелигентен, или голям професионалист. А той не беше нито едното, нито другото. Беше изпратен да оправя нещо за което си нямаше и представа преди да седне на ръководния стол. В Берлин търпеливо му обяснявах как и кога наш състезател печели точка. Тук, в Любляна, Казаков вече критикуваше работата на треньорите: “Дай беркен, бий форкен и готово!” – често подвикваше Казачето. В действителност, в обикновения живот той беше кротък, добър и обикновен човек. Обичаше да помага на хората.
Неговото нещастие започна именно от този момент, в който трябваше да оправя нещо, което не познаваше. Че то партията му можеше със същия успех да го изпрати да оправя деформациите в БАН или...където и да е другаде. Когато трябваше да се реши на практика някой проблем позитивно, в интерес на тениса на маса, Казаков гледаше с болезнена усмивка към голямата звезда и ЦС на БСФС и казваше:”Линията!” Линията си я знаехме и без негова помощ. Правата водеше за никъде, а кривата – за Белене, Сибир или архипелага Гулаг.
А колко пъти се пребори с фуражковата линия в интирес на тениса на маса, което си беше истинската функция на един секретар? Ето защо аз не мога да не правя разлика между човека и секретаря Казаков. Всеки глупак може да създаде един лош закон и всеки друг глупак ще го съблюдава грижливо.
Тенисът на маса не се е нуждаел никога от “добри хора”, които да казват каква е линията и кой я изкривява. Имал е и винаги ще има необходимост от специалисти и хора готови да му посветят живота си. Добър може да бъде само този, който поне веднъж в живота си е направил нещо положително, с което светът да забележи малка България.
20 години добрина – 20 години като златен век за хъшовете – 20 години през които тенисът на маса би спечелил повече ако въобще нямаше федерация."